Ягуарите :: Каменните ягуари

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.05.2011 22:21 - Каменните ягуари

Прочетен: 3033 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 20.06.2011 11:17

Не е лесно да си на четиринайсет. И то когато родителите ти случайно са пробудили силите на хаоса и разрухата в света, после са те оставили да оправяш цялата каша. Тази история е за момче, родено и израсло в града, както и за момиче, отгледано и възпитано в джунглата, доста вероятно е да се разказва и за края на света. Историята се случва в настоящи дни, но всичко е започнало в една лунна нощ преди хиляда и двеста години, в древния град на маите, Ицамна….

поръчайте на ТОП-цена!!!

ЕКШЪН...

Пълно затишие. После изведнъж ято папагали шумно изхвръкна от дърветата с крясък и грак. От тропическата гора изскочиха трима души. Единият блъскаше пред себе си младото момиче, тяхната заложница. Другите двама стреляха напосоки, докато тичешком прекосяваха поляната пред стъпалата на пирамидата. Шумът беше невъобразим – изстрели, крясъци на хора, пронизителните птичи врясъци. Макс обаче се опита да запази самообладание, в очакване на точния момент. Знаеше, че втори шанс няма да има. Въоръжен само с тръба и стрели, знаеше че шансът не е на негова страна. В крайна сметка събитията се развиха с такава светкавично, че дори не успя да осмисли случващото се. Точно когато мъжете стигнаха до първото стъпало, вниманието им беше отклонено от някой, който стоеше високо над главата на Макс и спряха, за да обсипят върховете на дърветата с куршуми. Макс приклекна зад един дънер, стаил дъх, докато около него хвърчаха листа и клони и падаха на земята. Някакво животно нададе крясък, прелетя през клоните и тупна някъде зад него. Трябваше да действа сега или никога. Във вените му пулсираше адреналин, когато бързо една след друга изстреля трите си стрели. Да! Да! Не! Отново беше ранил заложницата...

ЕКСТРЕМЕН РАФТИНГ...

Бам! В пещерата отекна изстрел. Високо над тях червена светлина освети кануто, което се люлееше и мяташе в покритите с пяна бързеи. - Какво беше това? – прохленчи Макс. - Сигнална ракета – обясни Лола и заби греблото във водата. – Осветяват пещерата, за да се прицелват към нас. Макс залегна над гребането, сякаш живота му висеше на косъм, а и той висеше на косъм. Дъжд от куршуми обсипа и рикошира в стената на пещерата. Макс залегна на пода на кануто, но Лола му изкрещя да се изправи. Докато потапяше разтреперан греблото във водата, целият се скова в очакване на куршума, който така и не дойде. Бързото течение ги скри от погледа на Ланда и последното, което чуха от него беше порой от испански ругатни, които отекнаха в пещерата. Нямаше за кога да се отпускат. Тунелът се стесни и течението се усили. Вмъкна ги в изпълнен със завои проход. Подхвърляше ги от едната страна на другата страна. Прогизнаха от водните пръски. Бързеят ги повлече странично към пещера, пълна със сталактити и сталагмити, като гора от каменни стълбове. На моменти, се плъзгаха през просторни зали, където водата беше спокойна, а фенерчетата им осветяваха слепи риби, които дебнеха в дълбокото. Очите им бяха закърнели от прекараните в мрак векове. В други моменти, течението беше толкова бързо, че нямаха никакво време да гледат каквото и да било, докато се мъчеха да предпазят кануто си от сблъсък със скалите отстрани...

ПСИХИЧНО НАПРЕЖЕНИЕ...

- И защо ще му е на момиче като мен да е приятел със смотльо като теб? Водех те за носа за по-забавно, но сега ще ти кажа истината. Ти си мрачен, грозен, досаден, отвратителен. Няма нужда да си се подмокрил, пак смърдиш. Имаш лош дъх, а пъпчиците по брадичката ти ми докарват гадене. Никой не те харесва, Масимо Франсис Силванус Мърфи. Даже името ти е идиотско. Всички ти се присмиват зад гърба, а когато им разкажа за случката, ще се разсмеят още по-гръмогласно. На твое място щях да си плюя на петите, докато има време. Макс се свлече на пода, толкова беше нещастен. Чувстваше се изкормен като риба на дисекционна маса. Не беше честно. Разбираше, че старият Макс Мърфи, който се клатушкаше редовно в автобуса и беше слязъл на летището в Сан Ксавиер, не ловеше кой знае колко окото. Но мислеше, че от тогава е станал по-добър. Лицето му имаше тен, а тялото му заякна. Опитваше се да се промени и като човек към по-добро след онзи ден на Маймунската река. Но очевидно нищо от това нямаше значение. Образът на смелчагата Макс се спихна. Може би в крайна сметка родителите му наистина не го бяха обичали. Възможно ли беше някой да го обича? Той си беше жив провал. Бъзльо. Открай време подозираше, че момичетата го мислят за противен. Сега най-големият му страх се беше превърнал в истина. Я чакай малко… Най-големият му страх! Ще използват страховете ваши срещу вас...

ГОНИТБА С ЯХТИ...

Макс рязко зави. Яхтата зави, доколкото успя, но не беше толкова подвижна колкото гумената лодка. Убеден беше, че може да ги надхитри. Тревожеше се само, че капитанът може да използва радиото и да каже на хората на Ланда да го причакат с големите си и мощни моторни лодки. Всъщност Макс трябваше да се притеснява за нещо не чак толкова далечно. Капитанът беше на подвижния мостик и се целеше в него с оръжие. Когато яхтата отново се приближи и отново надвисна отгоре му, Макс започна поредния си завой и изведнъж – бум! Във външния мотор се заби куршум. Двигателят захъхри. Макс рязко зави и тръгна на зигзаг, за да затрудни прицелването. Скоростта му падаше. Бум!Бум! Бум! Попадналите във водата куршуми вдигнаха около него пръски. Макс тайно благодари на чичо Тед, задето беше налял капитана с уиски. С ужасяваща яснота осъзнаваше, че един добър изстрел щеше да пробие надуваемата му лодка и да провали бягството му. Но бедата вече беше сторена. Двигателят закашля, разтресе се и спря...